Част 2
Сутринта Женя се беше събудила още преди алармата на
часовника и да позвъни.През нощта не успя да спи, защото в главата и се въртяха
тревоги.Първото нещо, което направи след като се стана беше да се измие, а след
това да се облече и приготви за работа.Чак след половин час беше готова.Тя видя
часовника, показващ 8:10ч., имаше 20мин. Преди да тръгне затова реши да
закуси.Сложи две филии пълнозърнест хляб в тостера, за да се препекат,През това
време извади два портокала от хладилника и ги мушна в сокоизтисквачката.Изцеди
си една чаша фреш, извади тостовете и седна на масата.Включи телевизора, за да
види дали случайно няма нещо интересно в сутрешните блокове.На екрана стоеше
лицето на слаб мъж, с тъмна разрошена коса, прошарена от бели кичури.Мъжът
крещеше не репортерката, която видимо се притесняваше от възможността да
пострада от изблика на мъжа.
-Тези, тези хора убиха дъщеря ми – викаше той – Ще ги
намеря и ще ги накарам да си платят, за дето …
Жени спря телевизора.Нямаше желание още от сутринта да се
напряга с лоши новини.Съжаляваше всеки път, когато слушаше новините, който бяха
90% лоши.Закуси на спокойствие и след 20мин. Тръгна за работа.Докато слизаше по
стълбите забеляза, че някакъв човек се отдалечава от входната врата с
тичане.Изведнъж съзря, че на земята точно под вратата има плик адресиран до
Женя с големи червени букви.Наведе се и вдигна плика.Огледа го внимателно, но
никъде не видя подател.Единствено нейното име беше на него.Отвори вратата и се
забърза да види кой е човекът, който го
е мушнал.На петдесет метра от нея мъж влезна в такси от страната на шофьорското
място.
-Хей, почакайте – извика Жени.Мъжът не се обърна, а
запали колата и потегли.
Тогава тя отвори плика и вътре намери лист, прегънат на
две.Разтвори го и прочете:
„Стой
далеч от Александър, ако цениш живота си”
Почеркът беше чист и прав.Буквите бяха четливи и
заострени.Жени беше смаяна.Мислите и прескачаха бурно в главата и и се разбиваха една в друга, оставяйки само
притеснения, върху който да гадае.Лицето и беше хомогенно, беше объркано, беше
безпомощно да овладее положението, защото то беше неясно.Жени се чудеше кой би
могъл да остави това писмо.Почеркът беше красив и спретнат, неотговарящ на мъж,
още по-малко на таксиджия.Пък и защо му е на някакъв таксиметров шофьор да е
заплашва.Може би той просто е посредник или това е някаква шега.Трябваше да се
обади на Александър, но би звучало абсурно.Тогава тя изтръпна, ами ако Алекс
имаше друга приятелка, която искаше да се отърве от нея.Това беше най-логичното
обяснение според Жени и всъщност обяснява твърде честите дежурства на
Александър.Тогава телефонът и извибрира и го погледна, за да види, че е
получила съобщение от Александър.
„Добро утро, мила, тази вечер ще се реванширам”
Жени беше едновременно ядосана и объркана, но е обля и
притеснение, когато видя, че часа е 8:50 и тя закъсняваше за работа.Веднага
тръгна към местоработата си като леко притичваше.В 9:10 беше в офиса, ала
първия човек, който срещна беше шефа си.
-Закъснявате Женя, да не се е случило нещо? – попита
той.Мъжът беше с черен костюм и почти без коса.Възрастта му се издаваше от
набръчканото му лица и сухия глас.
-Не господин Георгиев, извинете за закъснението –
отговори жената.
-Добре тогава, приятна работа – пожела й господин
Георгиев.
Женя никога не закъсняваше и изпълняваше работата си в
определените срокове, затова и беше харесвана и уважаване от началника
си.Днешните й задължения не бяха много, но все пак Женя ги вършеше неестествено
бавно.Притеснения от анонимното писмо е бяха обгърнали като вихрушка, пречейки
и да вижда ясно и да се фокусира върху осчетоводяването.
На обяд отчаяно се нуждаеше да поговори със Соня.Двете се
засякоха в стола, докато Жени си взимаше ризото със зеленчуци.
-Как си Жени?Как прекарахте с Алекс снощи? – запита
Соня.
-Щеше ми да знам как съм – отвърна тя.
-Како се е случило? – изуми се Соня
-Нека да седнем и ще ти разкажа всичко.
Момичетата седнаха и Жени започна да разказва като се
стараеше да не пропусне нещо, когато приключи Соня е гледаше също толкова
двуяко.
-Не помня някога да съм била по-объркана – продума Женя.
-Ще говориш ли с Алекс за това ?- пита Соня
-Не знам, даже не съм му писала от сутринта
-Ами номера на таксите видя ли го ? – почуди се Соня.
-Права си, как може да не се сетя да погледна
-Нищо, нямало е как да мислиш разумно, след като са те
заплашили да стоиш далеч от човека, който обичаш.Чудя се как са разбра ли къде
живееш.Имам предвид, ако Алекс има друга едва ли й е говорил за теб, още
по-малко да и каже адреса ти и да рискува да разбереш.
Женя не отговори просто гледаше замислено и си играеше с
вилицата си.
-Реших го, ще отида във фирмата за таксита и ще разпитам
– оповести Жени.
-Звучи като единственото нещо, което може да направиш
като изключим да говориш с Алекс.
-Само че какво ще кажа. – почуди се Женя – А и в коя от
всичките трябва да отида.
-Никаква идея.Защо не разпиташ съседите ти?Може някой да
е видял шофьора.
-Съмняваме, но не пречи да питам – съгласи се Жени –
Между другото обедната ни почивка свършва, време е да вървим.
Когато свърши работа Женя позвъня на Александър.
-Хей,какво правиш? – пита тя
-Купувам храна от китайския ресторант.Какво ще кажеш да
сме у нас тази вечер?
-Звучи супер – там ще те чакам.
-Искаш ли да ти взема нещо? – попита Алекс.
-Не, разчитам на твоя избор – отвърна Жени и затвори
телефона.
Жени си поръча такси, за да може да е закара до жилището
на Александър, а и се надяваше да научи нещо от шофьора.Когато таксито
пристигна тя седна на предната седалка.
-Добър ден.Карайте към улица „Оборище” 47.
-Добре – прие шофьора.
Жени се обърна и го огледа внимателно.Беше с гъста кафява
коса и диамантообразно лице .Ръцете му бяха кокалести и стискаха здраво
волана.Мъжът се обърна и е загледа подозрително.
-Съжалявам, заприличахте ми на един приятел – излъга
Жени.-Колко агенции за таксита има в града знаете ли?
-Не съм сигурен.Най-много пет. – отговори кратко той.
-Търся един човек, но не знам от къде да започна
търсенето си?
Таксиджията не отговори.
-Вие какво бихте ме посъветвали д направя, за да го
открия, сигурно ви е колега.
-Не знам – отвърна шофьора.
Жени се оказа с опитите си да измъкне нещо от човека.През
целия път и двамата не продумаха.Когато Женя пристигна, Александър тъкмо
паркираше своята „тойота корола” пред блока.Женя даде дължимата сума на таксито
и тръгна да целуне Александър.Той е прегърна, а Жени усети как напрежението и
изветрява.
-Взел съм от любимото ти оризово фиде – каза Александър
-Знаех си, че ще направиш правилния избор и без да ти
казвам – засмя се Жени.
Двамата се качиха в апартамента на Александър, който беше
с тъмни тапети и доста разхвърлян.Жени го определяше като типичното мъжко „бърлога”. Александър
сложи яденето на малката масичка пред дивана и се настаниха пред телевизора,
прегърнати.
-Имам една идея – поде Алекс.
И тя е?
-Искаш ли в петък след работа да идем на една вила на
30км от града е ?
-Звучи като привлекателна оферта – усмихна се Жени
-Значи си съгласна.
-Може да се каже – потвърди Жени.
След като приключиха с яденето постояха още няколко часа
преди Женя да обяви:
-Аз ще трябва да тръгвам.
-Няма ли да останеш да спиш тук – пита Алекс с изражение
на нещастно дете.
-Не съм взела нищо, съжалявам.Утре, ако искаш може да
стане само ми кажи по-рано.
-Всъщност утре няма да може да се видим.Сестра ми си
дойде в понеделник от Швейцария и и обещах да се видим утре. – обясни той.
-Щом е за нея няма проблем.Кога ще мога да се запозная с
нея?
-Не знам, но ще се постарая да е още тази седмица.
-Добре ще чакам – оповести Жени.
Женя го целуна и се запъти към вратата, но Александър е
спря.
-Накъде? Не те пускам сама, ще те закарам – каза той и е
погали нежно по главата.
Докато пътуваха тя се сети за писмото, но не посмя да му
каже.Времето с него е накара да забрави тревогите си и да утвърди любовта си
към него.
Част 3
Част 3
Comments
Post a Comment