Skip to main content

Малкият приятел





„Малкият приятел” е роман на Дона Тарт издаден през 2002 година. На българския пазар се предлага от издателство „Еднорог”. Дона Тарт е известна с това, че публикува книга веднъж на всеки десет години. До сега има 3 книги зад гърба си, а последната й книга „Щиглецът” е отличен с награда „Пулицър” през 2014г.

Действието в „Малкия приятел” се развива в малко градче в американския юг. Хариет е най-малкото дете в рода Клийв и израства в самота и тайни. Когато е била малка, ужасна трагедия сполетява дома й – откриват брат й Робин обесен на близкото дърво. Цялото семейство е помръкнало след това и единайсет години по-късно смъртта на Робин е нито разгадана, нито забравена. Дванадесет годишната Хариет решава да разнищи случая и да открие убиеца на брат й. Всичко започва като игра, но в последствие нещата стават опасни.

Реших да прочета тази книга след като прочетох „Щиглецът” миналото лято. Исках да опозная повече творчеството на Дона Тарт, като си мислех, че „Малкият приятел” е първата й книга. В последствие разбрах, че „Тайната история” е дебютният и роман, а объркването от моя страна се породи, защото „Тайната история” е била преиздадена в България. 

Имах големи очаквания за  „Малкият приятел”, защото „Щиглецът” е една от любимите ми книга, която остави доста трайни следи в съзнанието ми. За нещастие останах разочарован от историята на Хариет. Ще обявя оценката ми за тази книга сега, за да мога да обясня защо е такава. Оценката ми е 3/6.

Първото нещо, което не ми хареса е липсата на интересно действие. Книгата е 716 страници, което си е доста и се предполага, че трябва да има повече моменти, които да те държат напрегнат, но не беше така. Момента, от който ме грабна беше 307-мата страница(четвърта глава). Книгата я започнах още април месец, но спрях да я чета, защото нищо не се случваше. Сега донякъде се помъчих да чета с надеждата да стане вълнуващо. Случи се, но чак след 300 страници, а едва ли повечето хора ще прочетат 300 страници без да се случва нищо.
Втори минус са някои от героите. Хариет име три пра лели, две от които смятам за излишни, защото не се открояваха с нищо. Майката и сестра на Хариет също не представляваха някакви отличителни образи. Ако трябва да ги опиша с една дума щеше да е скучни или безжизнени. 

Имаше и хубави черти, които не мога да пренебрегна. Най-доброто нещо от романа е повествованието. Дона Тарт пише невероятно подробно и красиво. Набляга не толкова на диалозите, колкото на обстановката и чувствата. Може би това е качеството, с което изпъква над другите писатели.

Не знам на кой мога да препоръчам тази книга, затова ще трябва сами да си направите преценката. Въпреки това препоръчвам „Щиглецът”, ако ви се чете нещо обемисто, актуално, подробно и докосващо. 

Това е един от любимите ми моменти(сигурен съм, че идеята ви допада и на вас):

„Ще отида да живея в библиотеката”. Идеята й се стори ободряваща. Видя се как чете на светлината на свещите, сенките потрепват по тавана над лабиринта от рафтове. Можеше да вземе от вкъщи един куфар с фъстъчено масло, солени бисквити, одеяло, дрехи за смяна, и да събере две от големите кресла в читалнята, за да спи в тях…

Comments

Popular posts from this blog

Аз още броя дните от Георги Бърдаров - историята на "Сараевските Ромео и Жулиета"

Аз още броя дните Автор: Георги Бърдаров Издателство: Сиела Издадена: 2016г. Страници: 182 Цена: 14лв. Линк към Goodreads „Аз още броя дните” е книгата, победител в конкурса на БНТ за дебютни романи „Ръкописа”. Гледал съм първите епизоди от предаването, защото ми беше интересно и мога да кажа, че това е едно от най-смислените реалитита. Успехът на книгата е все известен и е спечелила много български литературни награди.  Май 1993г. обсадата на Сараево продължава вече повече от година. Двама влюбени младежи са едни от малкото запазили доброто у себе си. Давор е християнин, а Айда мюсюлманка. Това е причината поради, която хората неодобряват връзката им. Напрежението и разрухата в града ги подтикват да предприемат рисковано бягство. Двадесет години по-късно един българин и един сърбин разговарят и под влиянието на алкохола излизат мрачните тайни от миналото за една братоубийствена война.  Жанрът преплита минало и настояще. Стилът на „Аз още броя д

Да опитомиш сокол - многопластов български роман

Да опитомиш сокол Автор: Невяна Христова Издадена: 2017г. Издателство: Бард Цена: 17,99лв. Страници: 415 „Да опитомиш сокол” е поредната книга от български автор, която прочитам и ми харесва. Натъкнах се на книгата още, когато я издадоха през 2017г., ако не се лъжа беше към края на годината. Казах си, че трябва да я прочета, едната причина беше, че е от български автор, а втората обстановката, в която се развива действието , звучеше точно като за мен.  В романа се проследява живота на Франк и неговото пъстро семейство. От една страна рода на майка му от България, а от друга дядо му от Шотландия и баба му от Франция. Тези разнообразни семейни линии преплетени в гените на Франк са в основата на сложната му самоличност, която иска да открие човешките истини и да се самоопознае. Сингапур, Камбоджа, САЩ, Шотландия, Франция, Англия, България Франк преминава през всички тези места, за да намери това, което търси. Това е една от малкото книги, с която с

Последната ми лятна ваканция и блог планове

Последната ми лятна ваканция е към своя край, а с нея и времето, в което мога да живея безгрижно и спокойно. Едно лирическо отклонение преди това, не знам дали ще пиша други лични постове, но Label-а/Етикета, който измислих много ми харесва - Лично и нетипично(не че на някой ще му пука). В тази публикация няма да говоря толкова за книги, колкото за лятото ми. На първо място правя този анализ за себе си, а на второ, за да споделя нещо лично и какви са плановете ми свързани с блога. За разлика от повечето 11 класници моята лятна ваканция започна на 13 юли, защото имахме две седмици "производствена практика". След 13 юли главното ми занимание бяха шофьорските курсове. Теорията я минах през юни, взех си листовките без грешка и се фокусирах върху по-трудната практическа част. Честно казано всички фрази и съвети, които смятах за банални от сорта на "най-важното е да си спокоен", "колкото повече караш, толкова по-добър ще ставаш", са абсолютно верни. В