„Човек на име Уве” е дебютният роман на шведския писател
Фредрик Бакман. В България се издава се от издателство Сиела, вече има и нов
тираж с нова корица, която е много по-красива от предходната. Книгата се
предлага както с мека, така и с твърда корица.
Кой е Уве? Уве е старец, на който не му пука за чуждото
мнение. Уве е мъж, който не се страхува да се опълчи срещу неправдата. Уве е
човек с ясни принципи и идеали, които никои не може да промени дори и да са
грешни. Уве е дразнител, който няма много приятели, а и не иска. Уве е мъж,
които е обичал само една жена на име Соня. Соня е била тази, която е правила
живота му смислен и пъстър, но нея вече е няма. Уве копнее да я последва.
Първата ми среща с Ф. Бакман беше „Баба праща поздрави и се
извинява”, тя продължава да е една от любимите ми книги и до днес. След като я
прочетох исках още от него, но единственият ми избор беше „Човек на име Уве”, която не ми допадаше и
отлагах дълго време. Но ето че дойде един слънчев ден(панаирът на книгата) и си
казах „Защо пък да не и дам шанс?”
Сега само мога да кажа, че съжалявам, че не я прочетох
по-рано. Начинът, по който пише Бакман е много лек и увлекателен. Чете се бързо
и по никакъв начин не те натоварва, даже няма да усетите кога сте я прочели. Има и лек хумор, който те кара да се усмихнеш с топла усмивка.
Какви странни неща ти липсват, когато изгубиш някого. Дребни неща. Усмивки. Начинът, по който тя се обръща насън. Дори пребоядисването на стаята заради нея.
Героите са невероятни приличат си малко с тези от „Баба праща
поздрави и се извинява”. Честно казано Уве не ми хареса толкова много, защото е
дразнещ и песимистичен, но това е и целта на образа му. Въпреки това Уве
претърпява положителна промяна, която го
прави много реален и забелижителен образ. Другите герои също са невероятни.
Много харесах Парване и семейство то й.
Много слънчев и приятен образ.
Има и филмова адаптация, която изгледах след като приключих
романа. Беше добра, въпреки че имаше моменти, които ме подразниха, защото бяха
променени или липсваха. Нещото, което ме зарадва беше, че филмът е шведски, а
не американски. Като се има предвид колко претруфени са американските филми, не
мисля, че на „Човек на име Уве” би му отивало подобно нещо.
Comments
Post a Comment