„Приказки за чудати” е книга от Рансъм Ригс, която е
допълнение към поредицата за „Домът на мис Перигрин за чудати деца”. Издаден е
през 2016г, а в България се предлага от издателство Бард.
Книгата се състой от десет приказки, които не са свързани с
вече познатите ни чудати като Ема, Милърд и други. Историите по никакъв начин
не влияят на сюжета на трилогията и няма значение кога се четат дали след
първата или третата книга.
Поръчах си книгата с представата, че приказките ще
представляват нещо като предистория на всеки от героите от романите, но се
оказа, че няма нищо общо с очакванията ми. Във всяка приказка героите са
различни. Започва с това как откриват или развиват дарбата си, преминават през
някакво изпитание и завършват с щастлив край.
За жалост, нито една от десетте приказки не успя да ми
въздейства по някакъв начин и да ме накара да кажа „Уау”. Предполагам, че съм
надраснал приказките като литературен жанр и за това не ме впечатлиха кой знае
колко.
Като изключим съдържанието, дизайнът на книгата заслужава
похвала. Корицата е чудновата, има детайли и орнаменти на всяка страница плюс
невероятни илюстрации от Ендрю Дейвидсън пред всяка приказка.
Ако трябва да избера приказката, която ми допадна най-много
това ще е „Момчето, която можеше да удържа морето”. Краят на историята ме
зарадва, а героят беше интересен, които премина през доста перипетия.
Приказката, която най-малко ми хареса беше първата
„Прекрасните канибали” на моменти ми беше отвратително и отблъскваща, като
четете ще разберете защо. Нещата, които възникваха в главата ми не бяха никак
приятни. Въпреки това поуката от историята ми хареса, но може би беше показана
чрез радикален начин.
Comments
Post a Comment